| |||
|
Първи документи в които се споменава Даваджово са от 1622 г. , когато Петър Солинат съобщава в свой рапорт до Рим.Той казва , че като се мине Троянският проход на юг 60 мили се стига до село Калаброво ,където имало 30 къщи еретици. Според него те биха могли да се насочат в правия път на вярата ,ако им се изпрати свещеник.
Предполага се ,че Калаброво се е намирало в южните поли на Балкана и то , без съмнение, не далеч от пътя, който водел от север през Троянският проход към Даваджово. Понеже селото било населено с православни българи и тук павликяните, били временни жители- бегълци от Северна България. По-вероятно е една малка част от тях да се е завърнала в Северна България , а друга – се е преселила в някое от другите павликянски села в Южна България.Село Калаброво се предполага, че е днешния гр. Калофер, защото поло-жението на града, съвършено отговаря на местноста. От Калаброво на 20 мили било село Даваджово, в което имало 100 семейства ,от което една трета вече били покръстени Тук имало един католически свещеник; живеещ в крайна бедност.По-късно, много по-подробен доклад до Рим ,имаме в 1646 г. от Петър Богдан Бакшич.Цитирам точно: “На 25 ноември 1646 г. посетих село Даваджово, населено с павликяни,по народност славяни, където живеят повече от 400 души; Няма други (вярващи) сред тях. В последното ми посещение отбелязах тяхното коравосърдечие, а сега по милост божия ги намерих по-добри , след като си замина от тук един техен свещеник, който претендираше много ,а не знаеше нищо, и без това божият дух действа според волята си. Пристигнахме в селото към 20 часа от деня ,настанихме се в къщата на един старец. Из селото се разнесе слуха за нашето идване.Същата вечер дойдоха неколцина при нас на вечеря. И понеже беше петък , донесоха от своята бедност зеленчуци и хляб и онова, което имаха. Когато настъпи сутринта, нашите направиха олтара пред къщата, украсен с одеждите , които носех. Мястото беше открито от всички страни,така ,че се виждаше от всеки минаващ. Когато стана време за службата, облечени бяхме в понтификални дрехи и според времето и мястото бе отслужена литургия, като присъствуваше целият народ, големи и малки, а неверниците стояха отдалеч,а тези, които щяха да се кръщават, стояха близо. След като пях от Евангелието и проповядвах , доколкото моята слабоост позволяваше, ;,защото не сме ние; които говорим; в този случай” Подир литургията , като дадохме благословията и раздадохме кръстчета, както по-горе, бяха повикани тези, които щяха да бъдат миропомазани,‘миропомазахме мнозина, а прииждаха нови толкова , че до пладне не можахме да свършим с миропомазването и кръщението.. Кръстиха се някои старци на повече от 70 г. и други възрастни с целите си семейства. С помощта на светия дух се отвориха сърцата на тези, които идваха сами и искаха своето кръщение. И понеже не можехме да продължаваме това свещено дело, наредих на другите свещеници да кръщават. На една страна започна да кръщава отец кустосът, а на другата г-н Дон Джакомо, а аз миропомазах кръстените и други, дори изоставяхме много неща и церемонии от обредника, едно, че нямаше време и друго, за да не се скандализира някой, тъй като гледаха, че свещенникът докосва девойките и старите моми по гърдите и пр. Защото гледаха наоколо турци и схизматици,които можеха да се подиграват с тях, неразбирайки тайната на церемонията. И бяха покръстени този ден от мен, от отец кустоса и Дон Джакомо долуизброените, защото отец Павел записваше кръстените и също така тези,които се миропомазваха .. Имена на по-стари кръстени: Добре Радов, 70 г. и повече ,Добре Станьов, също около 70 г. , Дода Костова, Добра Славова, деца на брой 4, Зора Радонова , Съба Петрова , Нечо Бальов.От отец кустоса бяха кръстени 15, освен горните, чиито имена в бързината, не бяха отбелязани и пр. Миропомазани 102. Миропомазах същия този ден също тези, които бяха кръстени, но не бяха миропомазани, общо 102-ма дущи.Имената им се пазят, както и на другите в нашия архив. Нямат църква, нито други необходими неща за отслужване на литургията. Искат свещенник за себе си, който би трябвало да има поне 20 скуди годишно, инак не би могъл да живее. Г-н Дон Джакомо идва,когато те имат нужда, както прави и за другите села.Но понеже е отдалечен 25 мили и повече, не може толкова често да бъде с тях.. Поискаха одежди за службата. Дон Джакомо Хомодей ходи да им служи понякога, но искат един свещеник, комуто да дават поне 20 скуди, защото Дон Хомодей се намира далеч на 25 мили. Имаше един на име Руско, който по-рано беше техен свещеник,знае да чете сръбски , и се обърна в католическата вяра и покръсти. Разреших писменно за сега да кръщава при нужда, като го поучих добре предварително за начина, същността и намерението. Да съобщава на верните за неделни и празнични дни, и когато се съберат, да ги научи на “Отче наш” , “Радвай се” , “Веруюто” , да се молят на Бога и да казват литаниите и други молитви. И когато стане нужда за изповед, причастие, раздаване на други тайнства, да бъде задължен да прати за свещеника и да му съобщава, ако е кръстил някого, а свещеникът да стори онова, което е длъжен. И това да бъде така, докато бъдат снабдени със свещеник. Още на следващата година - 1647 г., Петър Богдан изпратил завър-налият се от Италия в отечеството си- Атанас Радович за свещеник в Даваджово. Радович , който заминал за Италия още малък бил позабравил майчиният си език, та поради това, Петър Богдан писал на Хомодей, да го поучи на езика. През 1647-1652 г., Атанас Радович е бил свещеник в Даваджово, но по това време върлува чума и той умира. На мястото му идва Георги Батович, който също умира от чума след 1 г. Били покръстени 329 човека наведнъж и 150 втори път, като преселването започнало наново. В 1662 г. Петър Богдан прави нова обиколка из пловдивските католически села и от доклада до Конгрегацията, който пише, черпим информация за строежа на първата църква. Цитирам точно: След два дена архиепископът ,като се збогува с народа заедно с мисионера се отправи към селото на име Давуджево, което е отдалечено от предишното на около 10 мили. Тук отслужи в частна къща и по време на службите проповядва на народа. Раздаде тайнството, миропомазването с всички церемонии и обичайните тържества :бяха миропомазани 50 души . Те приеха католическата вяра първи пред другите. Верните от двата пола, заедно с децата са около 200. Всред тях няма нито един схизматик от гръцки обред, нито турци със семейства. На другият ден заведоха архиепископа извън селото ,в гробищата. Той опя там душите на покойните, както се предписва в понтификалната книга. И тези нямаха църква, нито по- забележително място за служене. Сиятелните отци от Свещената Конгрегация за разпостранение на вярата, като разглеждали последният доклад на архиепископа, подбудени от обичайната си милост, наредиха да се броят на архиепископа пари, та при завръщането си да се погрижи на това място да построи църква, поне дървена. Архиепископа по това време, на това посещение предаде тези пари на господин Никола Андреаши, дубровнишки търговец, както самият той заявява с почерка си, че архиепископът бе предал това от страна на сиятелните отци, та той, като познат на турците, със своето благоразумие да се погрижи да получи разрешение от кадията да построи църква върху развалините на старата църква. Господин Никола прояви всички грижи, но не бе възможно да получи такова разрешение. Тогава работата бе отнесена до господаря или покровителя на селото, комуто казаха:” Ето , господарю, този търговец от любов към бога, бе определил да построи на наше място, за нас бедните една дървена църква на свои разноски (премълчавайки името на Свещената Конгрегация поради много причини). Като чува това, той им даде друг съвет: да изоставят името църква и без всякакъв страх и разноски за кадията да построят една продълговата къща със стая за свещеника, в която без никакво препядствие и забрана ще може да се събира народът, за да слуша литургията и да приеме тайнствата на църквата: и така стана. Такава къща бе изградена и покрита отгоре с печени керемиди, в която мисионерът живее и служи. Бе доказано пред архиепископа от свидетели, достойни за вяра, че споменатите католици( освен тяхната ръчна работа , те наистина носеха безплатно камъните и дървеният материал) прибавили към 50 скуди още 10.Изразходиха наистина общо 60 за майсторите, т. е. за дьрводелците, за работата, желязото и керемидите. Мисио-нерът най-усърдно се моли , сиятелните отци, предвид тяхната бедност, да наредят да им се върнат тези 10 скуди. За тяхната утеха архиепископът помолен стори това, а сиятелните отци да направят това, което сметнат за по-добре. Мисионерът живее и има седалище в тази къща. Своевременно посещава и други околни близки места. В къщата направи дървен подвижен олтар и служи върху него. Срещат се и други католици от тази народност, пръснати по чифлиците на турците със семействата си, търсейки с труда на своите ръце, прехрана за себе си и своите семейства. Тези също идват при мисионера от време на време, да приемат тайствата, особено да кръстят децата си. Мисионерът има поверени на неговите грижи почти 1000 души католици. Сегашният бе даден като помощник някой си Атанас Радович, комуто сиятелните отци за негово годишно възнагра-ждение плащаха 40 скуди, а на сегашният- само 25. След смъртта на Атанас всичката тежест понася този, поради това смирено моли и за него да наредите да се плаща същото възнаграждение, както на Атанас, понеже дейноста на сегашният, който е сам, е голяма и той изразходва повече. Имат само две чаши, третата е счупена и четири одежди от бял и червен плат .Литургийници нямат, нито латински, нито илирийски, и онова , което имат, е покъсано. Мисионерът се нуждае от латински обредник. Нямат един кръст поне меден, никаква икона, освен на хартия. Нямат корпорални и дълги ризи за служба. Нуждаят се от всички тези неща. Навсякъде архиепископа раздаде медальончета, благословени пръстенчета, иконички, броеници, агнец божи и други дребни религиозни предмети, които бе донесъл от Рим. С тези и други подобни неща онова ново стадо се възбужда към благочестие. Нека обсъдят сиятелните отци колко е належаща нуждата да се прати всред тях още един свещеник, понеже само един, трудно може да задоволи всички. След 5 г. Петър Богдан отново посещава с. Даваджово. Цитирам: На 24 юли посети селото на име Давуджево на почти 10 мили от Хамбарлии. Тук има един мисионер в къща, построена със средства на Свещената Конгрегация и там извършва божествените служби и народът се събира да слуша словото божие и да приема тайнствата, както личи от последният доклад, пратен от същият архиепископ. Той отслужи понтификална служба с най- голяма набожност от страна на народа и посред литургията държа реч на народа и го покани на тайнствено миропомазване. На другия ден се събра народът с момчетата и момичетата, които бяха за миропо-мазване. И отново се отслужи литургия и с обичайните тържествени обреди и церемонии, той миропомаза 54 деца. Католиците от двата пола, възрастни и деца , надминават по брой 200 души. Бяха кръстени същият ден две дечица, родени в отсъствие на мисионера, който както се видя, се намираше на друго място. Тази къща бе благословена и посветена в чест на Възнесение Господне. Именно в този ден католиците имат най-големият празник. Тук се събират и католиците от околните места, идват и схизматици да ядат и да пият. Имат старинен обичай този ден да слагат за дошлите общи трапези на публично и открито място, а за себе си и за католиците пред църквата или къщата, в която се извършва богослужението. Като вършат тези неща , смятат, че са извършили най- голямо благодеяние на душата. В това село всички са католици, има прочие повече от 40 къщи или семейства, между тях няма нито един турчин, нито схизматик. На тези католици, архиепископът подари броеници, най вече на ония, които бяха се научили да се молят, иконички на светци, благословени медальончета на децата и на старите. И след като архиепископът завърши това , което беше нужно да се върши, всички хора го придружиха на половин миля с открити глави. Накрая той ги помоли да се завърнат, а те всички, като му целуваха ръка, поискаха благословията и след това се завърнаха. През 1670 г. намираме и последният доклад на Петър Богдан до Конгрегацията. Цитирам: Същият ден той взе със себе си мисионера брат Иероним и още с неколцина католици, отиде до другото село, на име Давуджево, където се намира вторият мисионер брат Илия от Чипровец, при когото се установи на квартира. Следващият ден бил Бяла неделя. Визитаторът отслужил литургия, проповядвал на народа и чествал тържествено тези свети дни с най-голяма набожност, за да укрепи верните още повече в католическата вяра. Няма църковна покъщнина освен онази, която Свещената Конгрегация подари, т. е. две одежди, чаша с патена, предна покривка от кожа, литургийник, обредник, дървени свещници, бронзов кръст, дървен олтар, икона на разпятието. Има дървена къща, под чийто покрив има отделно жилище за мисионера и отделно за служене на литургията ; построена е със средства на същата Свещена Конгрегация. Католиците от двата пола, с децата не надвишават 200 на брой, сред тях няма нито от православните , нито турци. Сегашният мисионер т. е. брат Илия от Чипровец от идването си е кръстил 19 деца, а на 12 януари покръстил един пришелец павликянин, вече стар, който, както казвал, бил на 73 г.. Свързал в брак 9 двойки, погребал деца и възрастни –16.Този мисионер преди 2 г. бе определен от Свещената Конгрегация и изпратен от архиепископа, той се грижи за всички села ,освен за Калъчлии. Двете села са много отдалечени едно от друго. Мисионерьт до сега не е получил нищо за издръжка от Свещената Конгрегация . От хората освен хляб нищо друго не може да има. Да можеше да има малко мляко или яйца, би било истинско удоволствие. Вино нямат , нито поддържат лозя, освен ако някой чужденец не донесе вино за продажба. Всичко това ви цитирам, за да добиете представа за тогавашното духовно състояние на нашите прадеди. За грамотност и за култура не е могло и дума да става, но иначе са били душевно богати. Имали са богат житейски опит, умеели са да се въздържат при нанасянето им на обиди и при извършване на обири и злоупотреби с имуществото им. Нашите католици са били с по-особен характер. По- трудно са възприемали новостите,но всички до един , без разлика на пол и възраст са били дълбоко религиозни. Ето какво пише за техния характер Пициканела : ...Тези католици като че ли отиват винаги до крайност; или биват съвършенно добри , или пък стават съвсем лоши, или ще идват редовно на църква , или никак няма да ги видиш тука, или ще дохождат всеки осем дена на изповед, или осем и повече години няма да се вестят, каквито са в работата относно душата, такива са относително и към тялото; или твърде прилежни, или пък ленивци, или се хранят хубаво до ситост, или пък нищо не ядат, или много си гледат интересите и са лакоми, или пък никога не се грижат за туй. |
