| |||
|
|
На границата между зимата и пролетта , 7 седмици преди Великден се чествуват ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ЗАГОВЕЗНИ.
Обикновено няколко дни преди празника , младежи хващат чалгаджие и под звуците на кимене или кавал до късно се вият кръшни хора и звучат песни.Както навсякъде из България ,така и тук, на заговезни се иска прошка .При католиците този ден е винаги във вторник.Ходи се на гости на най-близките и се иска прошка за евентуални прегрешения през годината.При срещата по-младите се навеждат и целуват ръка на по-възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават.Вечерта цялото семейство се събира в къщи. На празничната трапеза има богато изобилие от гозби-пача, яхния,пържено свинско , дедиц , вино и ракия.След вечерята се устройват различни забавни игри.Най-разпостраненото е вързването на бяла халва за конец на тавана и захапването й без ръце от децата.Понякога в съд с вода се слага ярма , която плува отгоре . В съда възрастните пускат по някоя пара и децата трябва да ги извадят с устата , без участието на ръцете.Става голям джумбиш. В тези дни става и така нареченият КАРНАВАЛ или ДЖАМАЛЕТЕ Той продължава три дни -неделя , понеделник и вторник.Учасниците се обличат в стари дрехи , маскират си лицата , чернят се , за да не бъдат разпознати .Около кръста навързват кадоне и като се движат, се подрусват за да дрънкат.Куковете обикалят улиците и посещават и къщите , а понякога е възможно и да изчезнат и някои луканки.Един от участниците носи мацилото ( дълга тояга с вързан парцал на нея за почистване на пещта за печене на хляба).Още от сутринта куковете дебнат пред църквата или някой ъгъл и перкат когото срещнат с мацилото , което е окаляно допълнително в някой гьол.Това се прави най-вече за майтап и никой не се сърди.В Миромир с мацилото се ходи на пепеляна среда и се пита "кой яде блажно". Отначало католическата църква се стреми да забрани разпуснатите и разгулни ,според нея, обичаи,но след като не успява , поне се стреми да ги ограничи. Първият ден от поста се нарича ПЕПЕЛЕНА СРЕДА Това название идва от ритуала , който извършва свещеника през този ден.Първо , той поръсва със светена вода специално приготвена пепел от благословена върба, и като взема едно памуче, топва го в същата пепел и прави кръст на всеки присъствуващ. Едновременно произнася думите "Човече Божи помни ,че си от пепел и на пепел ще станеш " (по-късно се прави само посипване на пепел по главата). Започват Великденските пости . Забраняват се всякакви веселби , песни и танци. Не се правят никакви годежи и сватби.Жените е желателно да носят тъмни дрехи, без всякакви накити.Бабите плашат децата ,че който яде блажно ,ще го вземат куковете. По време на постите се говее. Не се яде месо, с изключение на риба и кощенуги (костенурки) Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден.През 20 -те години на ХХ век , църквата започва да разрешава един път седмично да се яде месо , но не и в петък. До началото на ІХ век, Римската църква празнувала Заговезни в сегашната първа постна неделя.В отговор на забележката на източ-ните християни , тя решила да измени датата, защото 6 седмици по 6 постни деня правят 36 дни, а не 40 .Затова папата увеличава Великия пост с още 4 дни, вследствие на което , той вече започва от пепеляна сряда. ПЪРВИ МАРТ или БАБА МАРТА От този ден се смята ,че зимата вече е насвършване и настроението е приповдигнато. Правят се и се кичат мартеници на децата , а и на по-големите за здраве и плодородие през годината.Понякога бели и червени нишки се вързват и по плодните дръвчета и на животните , най-често ягънчетата.Щом видят щъркел , децата слагат мартеницата под камък и си пожелават да бъдат яки и здрави като него.Бабите казват на внуците ,че щъркелът жъ ти остави нещо И действително, децата намират по някоя паричка под камъка , ако някой от възрастните се е сетил да остави. Всяка година католическата църква отбелязва най-тържествено 19 март -СВЕТИ ЙОСИФ Той се смята за покровител на семейството и в този ден не се работи нищо.На задължителната утринна литургия именниците се причестяват. Йозо е едно от най-разпостранените католишки имена.То има еврейски произход и означава увеличение или растеж, което е в пълен синхрон с природата през този сезон.Ходи се на гости . Около 19 март долитат в Миромир и първите щъркели.В миналото се е наричал още щъркелов празник .Когато е топло и мъжете са налягали по баира до църквата си говорят: Глей да не мине щъркелят, че жъ ни фане кък лежим и жъ ни мързи цело лето. Ако щъркелите не са дошли още си правят майтап (шега). Жъ качим на гнездото дедо Йозо с белата риза. През великденските пости всички католически села в Пловдивско уреждат и празнуват ТРИДНИЦА Прави се 3 дни , винаги петък , събота и неделя.Датите на тридниците по селата предварително се определят от владиката и местният свещеник . Обикновено на този празник се канят други свещеници (гости) за проповедници.Гостът прави приказия ,най-често качен на амвона.Последният ден се прави малко алайче около църквата.Проповедникът бива възнаграден с подаръци от населението , но най-често с яйца.Обикновенно всички тридници по селата приключват до връбница. Една седмица преди Великден е ЛАЗАРОВДЕН или ЛАЗАРИЦА. Католическата църква не го чествува, дори през ХІХ век го забранява, но през 30 -те год на ХХ век отново се чествува в някои села .Той е възтановен със съдействието на местното училище.Рано сутринта малките момичета обличат нови дрешки и се събират на групички и обикалят селото .Навсякъде пеят и играят за здраве и плодородие.На децата се дават различни лакомства и парички. Голям празник за всички католици е ВРЪБНИЦА-една седмица преди Великден. Още предният ден, питрупите и други помощници отиват край реката и събират върбови клонки.Сутринта доминът ги освещава и раздава на енориашите . Масово се вярва ,че върбичето има чудодейна сила. Стопаните ги окачват на различни места из дома- по дръвчетата, на лозите , пред входната врата , из обора и др. ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ За българите католици ВЕЛИКДЕН е най-големия християнски празник- празник на празниците.Той е подвижен и се празнува само при пълна месечина, защото тогава е възкръснал Ису Кръс. Още от заговезни ,всички живеят с мисълта за него , младите си стягат нови премени.Най тясно свързана с празника е последната седмица ,наречена СТРАСТНАТА СЕДМИЦА.Всеки ден от нея се нарича велики понеделник, велики вторник и т.н.В първите дни няма никаква забрана за работа.Домакините варосват и изчистват къщите от горе до долу.Защото на Великден трябва да мирише на киреч. От ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК се преустановява всякаква работа.От този ден започват тържествените литургии По средата на първата миса , когато се пее ГЛОРИЯТА , камбаните онемяват в знак на траур, , или още казано заговяват. В следващите дни , богомолците се призовават с щракала за литургия. На този ден , свещеникът на литургията измива краката на 12 предварително избрани апостоли. Същият ден обикновено се червят яйцата. Преди появата на готовите бои са използувани естествени оцветители-брош за червено, смрадлика за оранжево,млечок за светложълто.Някои по-мераклии шарят яйцата със свещ, други усукват листенца в чорап и така ги прекарват през боята.Разбира се най-много са червените яйца.Само тези яйца , които се пукнат по време на варене се дават на децата. За празника, в Миромир се приготовляват и така наречените КУРАБИИ Това са малки тестени хапки , които се раздават на ВЕЛИКДЕН ,заедно с яйцата. ВЕЛИКИ ПЕТЪК е траурен ден. Камбаните не бият , а улиците опустяват На утринната служба , доминът прави приказия за Христовата смърт. Този ден се извървява и така наречения КРЪСТЕН ПЪТ. Това са 14 спирки през които е минал Христос от Гетсиманската градина до Голгота. На всяка спирка има икона или малък олтар, който изо-бразява определен библейски сюжет и накрая процесията спира пред импровизиран гроб. По стара традиция във ВЕЛИКА СЪБОТА пред църквата се пали огън и то непременно с чакмак и прахан. Обикновено струпват лозови пръчки, за да се получи чиста жар.След литургия , доминът благославя огъня и бабите вземат на керемида или нещо друго, по въгленче и го отнасят в къщи за да разпалят угасналите домаашни огнища.Този , който не е успял да боядише яйцата и да опече курабиите , може да го стори в този ден В недалечното минало камбаните са отговявали още на утринната литургия, но по-късно църквата нарежда това да става на ТЪРЖЕСТВЕНАТА ВЕЧЕРНЯ. ВЕЛИКДЕН Дълго време вярващите се разминавали при чествуването му, докато първият вселенски събор, проведен в Никея през 325 г., не решил той да се отбелязва едновременно от всички християни.Било постановено Християнският Великден да се празнува в първия неделен ден след пълнолунието, което се пада веднага след пролетното равноденствие.След 1583 г. , християните отново се разделят при чествуването на Великден. Католиците започват да го чествуват по Григорианския календар , а православните остават по Юлианския .Но и по двете системи, Великден е подвижен празник, защото е свързан с еврейската Пасха, която се мести всяка година в зависимост от нагаждането на лунните дати към слънчевия календар.Празнува се най-рано на 22 март, а най-късно 25 април.Извън тези пасхални граници ,той не може да излезе никога. Великден се празнува 3 дни-неделя, понеделник и вторник. Рано сутринта на първата служба ходят само по-старите, а на втората вече присъствуват и по-младите.Жените носят в църквата за благославяне кошничка с яйца, курабийки , питка или козунак.По стар обичай щом се върнат в къщи, сядат на закуска. И децата и големите разговяват с осветена конка.Тя се рапределя на толкова , колкото са домашните.Най- напред се кълцат с червени яйца най-малкия и най-възрастния , а после и всички останали.Съществува обичай да се подаряват яйца на децата, които обикалят с кошничка къщите на роднини и съседи.Особено внимание се отделя на празничната обедна трапеза . На нея задължително трябва да има обреден хляб, печено агне с ориз, а също и вино .През празничните дни по улици и мегдани, хората се поздравяват с "Ису Кръс възкресе!-Наистина възкресе!"През празничните дни се ходи на гости. Младите посещават родителите на булката.Над вечер се вият големи и буйни хора, пеят се хороводни песни.Посещават се и гробищата , като в миналото са се носили и оставяли по гробовете яйца , курабии ,парчета козунаци и др. хранителни продукти . След идване на капуцините в Пловдивско ,тези езически обичаи са забранени. Една седмица след Великден е БЯЛА НЕДЕЛЯ Названието идва от белите дрехи , които обличат енориашите , когато идват на миса.Децата , които са навършили 8 години отиват на първа изповед и получават първо причастие. Целият месец май , църквата посвещава на ДЕВА МАРИЯ Майската набожност се изразява в посещение на храма на вечерна литургия.Пеят се песни в нейна чест. ЛЯТНО-ЕСЕНЕН ЦИКЪЛ През лятото и есента на полето кипи усилен труд и празниците през този период са ограничени.Четирдисет дни след Великден е СПАСОВДЕН (ВЪЗНЕСЕНИЕ ХРИСТОВО) Той обикновено се пада в четвъртък.Рано сутринта се ходи на литургия. След това забиват камбаните и цялото население се събира на мегдана и от там тръгва шествие, организирано от църквата.Цялата процесия отива извън селото и спира на предварително подготвено място , на което е поставен голям дървен кръст.Из пътя се моли цялата литания. На мястото пред кръста се държи проповед и се извършва литургия. След обяд , по-възрастните посещават и гробовете на своите близки. Следващият голям църковен празник е СВЕТИ ДУХ. Той се чествува винаги в неделя.Църквата приема ПЕТДЕСЕТНИЦА или СВЕТИ ДУХ за рожден ден на църквата ., тъй като тогава се организира първата християнска община и се полагат основите на Новозаветната църква. С този празник свършва великденското време. Точно 60 дни след Великден винаги в четвъртък се чествува ТЯЛО И КРЪВ ХРИСТОВИ (ТЕЛО ГОСПОДНЕ) Известни са още като алаете.На този ден алай се прави обикновено в епархийския център -Пловдив. В Миромир алаят е на ПЕТРОВДЕН. Той е на 29 юни и се чевствува особено тържествено в Миромир , защото е и храмов празник.Църквата е "Св. Св. Петър и Павел". Те са първоапостолите на християнската църква и държат ключовете за раят.Обичайното ястие за този ден е петровското пиле.В този ден сутринта , около 9 часа започва и алаят в Миромир в присъствието на много гости от другите католически села.Цялото село участвува в алая. На 3-4 места , около църквата , или на кръстовища из селото, се правят малки олтари , окичени с много цветя и икони.Процесията тръгва от църквата. Най-напред вървят слугувачите и девойките определени да носят байряците.Малки деца са облечени като ангелчета с крила Централно място в процесията заема небето-разпънато платно на 4 пръта , носено от четирима младежи.Под него се намират свещениците и процесията спира пред всеки изграден олтар, като се извършва проповед. За католиците в Пловдивско , големият алай е най-тачения праз-ник.След обед всички отиват на сбор- най-често на Лъгът, където се организират народни борби , канят се музиканти , вият се до късно кръшни хора.Търговци отрупват сергии с лакомства и сувенири . На победителите в борбите се дават най-често за награда овце , теле, агнета и по рядко пари. В разгара на лятото е и празника СВЕТА АНА.-26 юли. Майката на Дева Мария се смята за покровителка на майчинството.Най-много този празник го тачат именниците , но не съще-ствува никаква забрана за работа. УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО е на 15 август и е много тачен празник сред католиците .Това е денят на смъртта на Дева Мария, а също и на деня на възвисяването й, на небето През VІІ век този празник започва да се чествува на сегашната дата, като обединява възпоменанието за смъртта на Дева Мария с възнесението й към небето, отбелязвани преди това, като отделни празнични дни.От този ден започва и да се прошарва и гроздето. На 8 септември католическата църква чествува РОЖДЕНИЕ НА ДЕВА МАРИЯ (МАЛКАТА БОГОРОДИЦА) Отбелязва се предимно от родилките. ВСИЧКИТЕ СВЕТЦИ е официален празник.Сутринта има тържествена миса, а след обед в църквата правят гробница (символизира гроба на Христос) Този празник е въведен от папа Бонифаций ІV в началото на VІІ век. Първоначално се е чествувал на 13 май ,но през 835 г,.папа Григорий ІV, го премества на сегашната му дата-1 ноември. 2 ноември е ден на мъртвите- ПРАЗНИК НА УМРЕЛИТЕ През 998 г., абат Одилон от прочутият бенедиктински манастир в Клюни (Франция) нарежда на монасите всяка година на 2 ноември да извършват възпоменание на починалите братя монаси.За кратко време обичаят се разпостранява и по други краища. |
