| |||
|
Централно място сред зимните празници в Миромир заема КОЛЕДА или РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО. Официалните тържества се предхождат от коледните пости. Някога католиците са отбелязвали началото на църковната година именно с длъгите нощи (от последната неделя на ноември до 25 декември) . Този период е известен още като забраненуту време, защото тогава спират хората, песните и свирните. Младите се срещат скришом по кьошетата, а за годежи и сватби и дума не може да става .През цялото време на поста хората говеят (постят).До началото на ХХ век , църквата следи строго това да бъде спазвано, но по-късно забраната остава само за дните-сряда, петък и събота. Не се яде месо, но може да се употребяват млечни продукти и свинска мас.
Първите християни нямали точно определен ден за чествуване на раждането на Христос.Първоначално те го празнували на 6 януари заедно с Богоявление. Разделянето на двете библейски събития се прави , за да могат християните да се откажат от веселите и шумни езически тържества на Богоявление.През първата половина на ІV век, римския папа установява 25 декември за рожден ден на Христос.През V век и православната църква въвежда този празник.Така след като езическата легенда за раждането на слънцето се трансформира в християнския мит за раждането на Спасителя и Коледа става РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО. Още в началото на коледните пости , на 8 декември католиците в Миромир чествуват БЕЗГРЕШНОТО ЗАЧАТИЕ НА ДЕВА МАРИЯ или МАРИИНДЕН. На всички именници се ходи на честито и празникът се чествува най-тържественно.От този ден се смята ,че зимата започва .Всички , които не са си заколили прасетата бързат да сторят това, но най-често 2-3 дни преди да свършат постите.Правят се етърници, дедиц и пийтия. На 24 декември се говее много строго. В цялото село тръгват коледари, облечени празнично и честитят от къща на къща, Рождество Христово.Пее се най-често една и съща песен. Ой , Коледо, мой Коледо, роди ми се Боже чедо (2) Ой ладе, ладе, Коладе, ладе. Кравай скача от полица, ври в котлето кървавица (2) Ой ладе, ладе, Коладе, ладе Запей, бабо, като лани, весело на нам да стане (2) Ой ладе, ладе, Коладе, ладе Щом коледарите изпеят песента, един от тях раздрънква кратунката и стопаните пускат в нея пари, а в торбичките на другите слагат кравайчета, сушени плодове, орехи , пуканки и др. В Миромир, нощта срещу 25 декември се нарича БЪДНИ ВЕЧЕР. Всички с нетърпение очакват празничната литургия, която започва половин час преди полунощ. В църквата, на по-видно място, предварително е направена пещерката с Исусчето, в която са подредени фигурки на Дева Мария ,св. Йосиф, крави , магаренца и др.Правят се ясли от слама, обсипани с цветя , заобиколени от запалени свещи , а по-късно и от цветни лампички.По време на службата се изпълнява песента "Ново слънце", като в миналото, тя се съпровожда от кимене. Ново слънце над Бетлеме, ето истече у нощно време. Дех дружина! Да станете, очи редом обърнете. Де се чудо то видело, де се слънце теб зачело? У зимно време тей студено, кога всичко све запрено. В края на мисата , всички вярващи се изреждат да целуват Исусчето, като всеки пуска по някоя пара за църквата. Традицията да се правят коледни ясли за Рождество Христово води началото си от 1223 г., когато Св. Франциск Асизки издига олтар в една гора до градчето Гречио (Средна Италия), а до него изгражда пещера подобна на витлеемската.От тогава този обичай бързо се разпостранява от францисканските мисионери в различни краища по света и днес, той е неотменна част от празничната церемония във всеки католишки храм . В католическите селища преди полунощ трапеза не се прави.Вечерта минава в семейна обстановка, като понякога може да са дошли комшии или роднини.След тържествената коледна служба, малки и големи бързат за дома, където веднага се нареждат около синията. На нея трябва да има най-малко 9 гозби или от всичко което се произвежда в домакинството- точена баница, пийтия, кървавица, дедиц, джумерки,гушки, армия и диня , която се варди специално за Коледа. Най-старият в дома разчупва баницата и благославя "Да ни е честито Рождество Христово" и подава на всеки по парче от нея.На другия ден ,празникът продължава и се ходи на гости.В миналото , католиците не ходели никъде на 25 декември. Забраната спазвали много стриктно, но на втория ден -26 се отдавали на веселие и танци. На 26 декември в Миромир, както и в другите католически села се празнува СТЕФАНОВ ДЕН.При православните ,той се чевствува на 27 декември. Сутринта има празнична литургия, която се посещава от всички , не само от именниците.През целият ден се празнува и най-често се ходи на гости , а привечер всички се събират на хорото.Бабите често се карат на младите"Щом не сте одли на миса, нима да одите на орото" Следващият голям зимен празник е НОВА ГОДИНА Днещното празнуване на нова година води началото си от древния Рим.Още от ІІ век преди Христа -1 януари се смята за начало на новата година.По-късно за предела между двете години се смятало рождението на Христос -25 декември.Едва в края на ХVІІ век , папа Инокентий ХІІ реабилитира 1 януари като начало на новата година. При католиците няма специално название на 31 декември. Извършва се отново празнична литургия . В къщи се нареждат богати трапези както на Коледа. Прави се баница , пихтия , месо със зеле и др.- кой каквото има.В баницата се слагат най-различни символи -пара, копче, сламка, клечка, фасулче, царевица.Предварително ги определят и на когото, каквото се падне, за това ще се грижи-нивите , лозето , животните, кесията.На трапезата винаги има вино и ракия. Първи януари е официален празник. Рано сутринта по-старите ходят на църква , а малко по-късно се прави втора литургия ,на която присъствуват вече ,почти всички.На нея се прави отчет за изминалата година -колко са кръщенетата , венчавките , погребенията . Избират се и нови питрупи за следващата година-това е чест за всеки да заеме този пост.След службата ,свещеникът се изкачва на някое по-високо място и от там хвърля на децата различни подаръци -стотинки , бонбони, ябълки, орехи , сушени плодове (по-късно този обичай изчезва).Всички се поздравявят с "Честита Нова година" или "За много години". Най-характерен обичай за този ден е сурвакането за здраве. Пръчката с която се сурвака е най-често дрян и желателно е, да има чаталче. Сурвакарите удрят всеки член на семейството и казват: Сурвакаре, коледаре, да ям кожа дорде можа. Станине господине, посрещнете сурвакаре. Сурва година, парцал сланина пак догодина Догодина до амина. Ние не сме лоши хора, ний сме хора сурвакаре, сурвакаре ,коледаре. Понякога сурвакарите пеят песента "Ново слънце".След благопожеланията ,всички коледари-сурвакари биват възнаградени с различни лакомства или парички. На този ден възрастните "коват магарчетата на децата"Това става най-често с машата , детето вдига крак и домакина слага паричка на петата и я чука.Това подковаване на децата разпостранено само в Дуванлий и Миромир се свързва с голямото значение на магарето за стопанския живот в селището.Папските мисионери се стремят да премахнат сурвакането като обичай ,но това не им се отдава. Друг народен празник е на 5 януари , известен като ВУДИЦИ или ЙОРДАНОВДЕН. Малко преди мръкване бият църковните камбани и жените отиват на вечерен благослов с някакъв съд за светена вода ,4 свещи и едно стръкче чемшир.Обикновено пред църквата са наредени големи ризници с вода , която доминът благославя.От голямата свещ в храма се запалват и свещите, които носят стопанките.Осветената вода ,след като се отнесе в къщи, се използува за различни цели- поръсване из всички стаи на дома , обора и стопанските згради.Кръстената вода се превръща в основно средство за отстраняване на всякакви вредни влияния.Освен вода в църквите на католиците се освещават и свещи. Благославя се една голяма свещ в храма и от нея се палят останалите на присъствуващите.Този обичай е останал от нашите прадеди -павликяните , които са се кръщавали с огън. На 6 януари в Миромир се чествува ИВАНОВДЕН. Папските мисионери с изключение на Банатските българи, никъде не успяват да накарат католиците да празнуват Ивановден на 27 декември.На 6 януари се празнува и БОГОЯВЛЕНИЕ. За православните 6 януари е датата на кръщението на Исус Христос в река Йордан -оттам те празнуват ЙОРДАНОВДЕН, а ИВАНОВДЕН за тях е на следващия ден -7 януари.При католиците 6 януари е ден за поклонение на източните мъдреци- Балтазар, Гаспар и Мелхиор, за по-кратко ТРИТЕ КРАЛЕ. Но това название се ползува само от Банатските българи.Богоявленските обичаи са идентични при католиците и православните , което говори за общият им произход . Единствена разлика е ,че при католиците не се хвърля кръст в реката, а се извършва само водосвет в църквата.Това лесно се обеснява с миналото на павликяните , които не са признавали кръщението с во-да, а само това с огън. За ИВАНОВДЕН, всички къщи са подредени и почистени , защото ще дойде очито да ги благославя.Рано сутринта бият камбаните за празнична литургия. След службата доминът казва от коя махала ще започне да обхожда селото. Това е много стар обичай , който се упоменава и в един доклад до Конгрегация в Рим.Свещеникът не се движи сам в селото , а обикновено е придружен от помощници, наре-чени още слугувачи.Най-често това са 12-15 год . момчета , които слугуват в църквата. Един от тях носи звънче с което напомня на чакащите го енориаши ,че наближава къщата, друго носи канче със светена вода с която се ръси къщата , а трети торбичка за дадените подаръци . Още щом прекрачи дома , свещеника прочита кратка молитва за здраве и поръсва с вода всички в дома , а после и животните в обора.Стопанинът и домочадието се нареждат и целуват кръста, след което пускат по някоя пара за църквата и даряват домина с нещо -най-често плетени чорапи , кърпа или риза.Подаръците се носят ог питрупина , който също следва групата.Ако свещеника влиза в нова къща ,стопаните се стремят да го възнаградят по-богато или пък прави специално посещение в друго време.Имаше обичай в миналото да се дава на църквата и някои хранителни продукти -най-често сланина, паничка фасул или леща , жито , вино, яйца ,сирене и др ., но постепенно това отпада и повечето домакини дават сега само пари. 17 януари- АНТОНОВДЕН Той е един от значимите зимни празници в Миромир. Св. Антон се смята за покровител на домашните животни. Още от сутринта , стопанинът се грижи животните в този ден да имат по-добър външен вид , като в миналото са се мажели дори рогата на воловете за да блестят. Антоновден се смята за средата на зимата и затова се гледа колко сено и зърно са останали и дали ще може да се изкара зимата. Ако запасите са намалели , се намалят дажбите на животните. Утринната литургия се отслужва за тяхно здраве , като всяка домакиня носи в църквата по малко жито, ярма, царевица и хляб за благославяне. Веднага след литургия се изкарват животните на подходящо място или около църквата и биват благословени от свещеника . В този ден, по-заможните стопани не пропускат възможноста да се похвалят с хубавата си стока. На 2 февруари се чествува така наречената" ГОЛЕМАТА МИСА" Тя е точно на 40-тия ден след Коледа.Рано сутринта след звъна на църковните камбани , хората се отправят към църквата с по няколко свещички , а който няма му се дават пред църквата.Католиците нямат навик да се черкуват със свещи , но на този ден се прави изключение, понеже се смята, че тогава техният пламък символизира първоиз-точника на светлина -Исус Христос. Благословените свещи се носят в къщи и се съхранят дълго , но се палят само при нужда -някакво нещастие. Друг зимен празник е ВДИГАНЕ НА ГЪРЛАТА - на 3 февруари. Този ден се чествува за здравето на хората .Според житието му, Св. Влас е излекувал на този ден едно дете, задавено с рибена кост. Затова всички, от най-малките до най-възрастните посещават църквата за да им се извърши ритуалът гърлосване. Главното обредно действие се извършва в края на мисата, когато свещеникът взема две кръстосани свещи и допира с тях долната челюст на богомолците и произнася благословия. Макар , че се чествува като ден за здраве , то той е работен и никой не празнува. |
